« Отговор #40 -: 18/08/2012 01:52:55 am »
Горда тиквичка съм


Активен
Ден след ден живота си минава с бърза скорост, всичко си отива, друго остарява.. Обръщаш се назад и поглеждаш, след това се плашиш че нищо хубаво не виждаш.. Замисляш се за миг "Бог ми прощава " и тази мисъл, знам, те успокоява.. Но въпреки това сълзите са в очите ти, усещаш натежал е камъка в гърдите ти.. Продължаваш да вървиш по мъгливата алея, устремен към края и на нея, мъглата става гъста и те задушава, опитваш се да дишаш, но не ти се получава.. След още крачка си вече на земята.. Оглеждаш се за някой, да те извади от лайната.. Искаш времето назад да върнеш, но не можеш.. Нямаш сили сам да си помогнеш..